Душата ми не струва обещания,
оставени от някого преди,
да се преструваш, че обичаш е измамно

Какво си ти... умряло вдъхновение,
целувка на Христос, или на Юда.
Поробено, замислено съмнение,

Не стихове, а бели песъчинки,
заровени в късче самота,
отритнати парченца недомислени,

Свободата  ни е окована като птица,
останала без своите крила,
сърцата ни са вплетени без смисъл,

Днес ще пожелая весела Коледа на всичките си приятели...
Ще им пожелая най - вече здраве, защото ако бъдат здрави, ще могат да мечтаят .
Ще им пожелая да имат достатъчно време, за да се насладят на изпълването на тези мечти...

Вали...
        Боли...
Ти се раждаш,

Миналото те изгаря и мълчи,
а мислиш, че била си тъй щастлива
и толкоз просто е, че чак горчи,

"Ние отлетяхме, но вие сте с нас! Обичайте ни!"
           Преди 9 години 7 момчета и момичета не дочакаха Коледа...Не получиха коледните си подаръци. Времето няма да изтрие сълзите на тези майки и бащи. Няма да напълни ръцете им със щаст...

Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета - бели момичета,

         За сълзите в очите на това дете, трябва да бъдем убити..Разпънати, но не като Христос там на кръста...
         За сълзите в очите на това дете, трябва да плащаме своята кървава лепта до последния дъх на жалкото ни съществуване.
 ...

Сърцето ми тежи като олово,
душата ми пропада във мечти,
в очите ми сълзите се препират,

                                                              " При просяците идва само вятъра"
                                                                                            Елица Мавродинова
Дали това е вятърът тогава,