Сърцето ми тежи като олово,
душата ми пропада във мечти,
в очите ми сълзите се препират,
коя ще тръгне, първа да крещи.

Да вика твойто име, обич, в мрака
и в мрака да потъне и заспи,
къде си обич мила, недокосвана,
да зърна искам твоите очи...

Милувката ти да усетя искам,
устните ти, целувката дори,
къде си обич мила и обичана, 
къде си нежност, викам те, поспри.

Душата ми умира от олово,
сърцето ми потънало в мечти,
очите ми пресъхнали от обич,
къде си обич, викам те поспри.