Мечтите ми рухнаха смирени,

покрити от прах и безмисленост,

мечтите, загубени в нищото,

изгубиха всякакъв смисъл.

Мечтите, в сълзите изронени,

са заровени много дълбоко,

мечтите, от теб недостигнати,

умират, поробени в грозното.

Мечтите безгласно се свършиха,

в човешката злоба и глупост,

градът заспиваше в своето безумие,

а мечтите умираха... БЕЗШУМНО...