Сърцето ти е мухлясало,

в коравите пръсти на нищото

сълзите безмислени

хапят лицето и тъй усмихнато.

Снегът в прозореца жили,

остарелите минали чувства

в усмихнати тръпки се гонят,

уж забравени спомени, мисли...

Ръката ти протегната - недокосната,

попаднала в грешна заблуда,

греховете на някой измил ли си

или просто си черен отвътре!

В душата ти гонят се мълнии,

от нечия обич оставени,

безмислено смели мечтите ти,

изхабени по някой от мислене...

... и твоето грозно "обичам те",

 душата ми бяла прояждаше...