Пиiсала съм г о по друг повод, но уви е толкова актуално и сега....Кошмар - по български...
.

Децата ни умират неживели,
децата ни умират без вина,
децата ни умират неразбрали
какво значи туй да си живял!

Камбаната със мъка бие
и плаче тихо с всички нас,
душите ни умират бездиханни,
защо родители погребваха деца...

Мълчим, настръхнали от мъка,
настръхнали от болка и от скръб!
И прегръщаме децата си до болка,
и стискаме очите си до кръв.

Погребваха дете! Мълчи!
На никой думи тука не са нужни
. И пет деца във вечния им сън
земята черна утре ще прегърне...