Вкъщи...   Да те докосне полъха на вкъщи, на онази черна, истинска земя, сърцето ти, препускащо със вълци, да спре от щастие и топлина...   Да те посрещнат старите на прага, да те прегърне пак онази миризма, И като загубено дете да се зарадваш, на бялата пораснала бреза...   Домът ти помни тихите ти стъпки, сърцето помни ритъма на този дом, и лудо в гърдите ще препуска, като пеперуда, освободена от затвор.   И вече имаш всичко, вече си богата, защото най - накрая си си у дома, в прегръдките на мама и на татко, И вече имаш всичко.... У дома...   Диана Димитрова