Крещи!
Крещи от  тази  мъка,
която  те раздира като с  нож,
една жена света ти преобърна
и няма ден, и  няма нощ...
Крещи!
Крещи със пълно гърло
разкъсвай го от викове до кръв,
не остана нищо вече да закърпиш,
а само споени да режеш...
ден  и  нощ....
Крещи!
В крясците ще се раждам,
като прокудена душа ще изгоря,
и се  моли, моли се да възкръсна,
за да прогоня твойта тъмнина!

Диана Димитрова