Сбърках!

Нарани  ме!

Сърцето ми потъпка  нечовешки..

Мечтите ми,

Очите ми ,

са пълни,

но с болка празна  и  човешка!

Сбърках!

И сега  си плащам,

но  със  сълзи, кървави и тежки..

Душата  ми,

Ръцете  ми,

са празни

и  няма  кой  да  ме прегърне  вече!

Живот  ли  беше-  пълно  неживеене,

от  мъка съм  пияна тази  вечер,

сърцето си потъпкано ще взема

и  вратата  ще  отворя....

За  да  влезеш!