Събудете се! ... А утре това може да бъде вашето бебе...   Да се събуди... Кой? Пациентите в кома се будят трудно. Три дни ще се шуми и после ще настъпи онази тежка тишина, и никой няма да си спомня вече. Като Никол и онази акушерка, която никой не и помни името, и която никой не знае какво се случи с нея. Късата памет, като диагноза от болница пред фалит. Трагедия! По български, грозна, убиваща... В болниците - търговски дружества. След седмица всичко ще е същото. И само едно семейство, поредното, ще е белязано завинаги. И ще помни. Да, раждането е тежък процес, да то може да се обърка по всяко време и по много начини, да то крие безброй рискове... Но днес би трябвало да е престъпление, да те е страх от това на какъв доктор ще попаднеш. Раждането трябва да е празник, но не и празник на смъртта. И майката не трябва да е изучила половината акушерство и генекология, за да отиде да роди. Това им е работата на лекаря и акушерите.  А след 10+ часово тежко раждане е нормално да си уморен. Нормално е да не можеш повече в един момент. Но не е нормално да ти се крещи, да те шамарят, да те обвиняват, че убиваш най - скъпото си, което си носил под сърцето си девет месеца. Когато докторката види, че бебето е в опасност има спешно секцио за целта. Или дай да поскачаме върху корема на раждащата - дано да излезе / да ме извинява Кристелер, ама метода му не струва/, защото видиш ли на повечето бебета им се "помагало" по този начин. Трудно се преглъщат такива репортажи. И е трудно да останеш "стабилен" след такива новини.  Та събудете се! За да не трябва да плащате утре, или недай си Боже, да плачете за неродените си деца. Трябва да се почне от някъде, защото простотията е пуснала толкова дълбоки корени в системата, че е страшно. Къде са пациентските организации? Има ли ги изобщо... Или тук вече няма нищо за грабене... Защото 70 %от момичетата са се припознали в лицето на Наташа тези дни. Но си мълчат! Плюят в пазвите си, чукат на дърво и най - вече - НЕ ИСКАТ ДА РАЖДАТ ПОВЕЧЕ!!!